1. Никога не яжте, ако не ви се иска и каквото не ви се иска. И не заставяйте другите. Свободата на волята при храненето е свещена.

2. Ако ви се иска - първо се попитайте: не е ли по-добре да се въздържа? Не спорете с вкусовете си, спорете само с навиците.

3. Не яжте до чувството на пълно насищане. По-добре е да не си доядеш, отколкото да преядеш.

4. По-добре често и по малко, отколкото рядко и по много.

5. Всяко ядене да се плати от мускулите. Според Природата всяка храна трябва да се придобива с физически усилия, особено животинската.

6. Гладът и свежият въздух са най-превъзходните от всички подправки.

7. По-добре топло, отколкото студено. По-добре студено, отколкото горещо. Наблюдавайте котката, кучето - дори и да са много гладни, не посягат към горещото, а чакат да изстине.

8. Разнообразието да бъде стратегия /във времето/, еднообразието - тактика /на трапезата/.

9. Преди всичко естественост. Предпочитайте суровата, живата, природната храна пред индустриално-промишлената, изкуствената, екстрахираната. Най-простата природна храна е и най-полезната.

10. Храната е свята. Какво е това, култ към яденето? Не култ, а култура. Радост и святост на трапезата. Осъзнаване, че пред нас са даровете на живота, а не плюскане.

Без духовното възвишено отношение към храната не може да се спази и грамотността на храненето.

Д-р Владимир ЛЕВИ

* Палачинките, вкусните пържени яйца, дробчета, кюфтета, картофки, все любими храни на българина

Българинът по принцип обича пържените храни. Като се започне от мекиците на баба, мине се през поничките, пирожките и се стигне до вкусните пържени яйца, дробчета, кюфтета, картофки.

Определено пържените храни са по-пикантни. Самата хрупкава коричка, която се получава върху изпърженото, е направо влудяващо възбуждаща за сетивата. Но зад примамливия външен вид се крие опасност.

При загряване на мазнината, в която се извършва процесът на пържене, обикновено се достигат температури от порядъка на 200 - 270° С. При тези температури, както в продуктите, така и в самата структура на мазнината настъпват изменения. Реализира се реакцията на липидна пероксидация. Ще рече: във веригите на мастните киселини става насищане на ненаситените им връзки с О2.

Поради високата температура и интензивността на процеса започва отделяне на паразитни, отцепени молекули с висока енергия, т.нар. свободни радикали. Тези свободни радикали, след като бъдат погълнати, играят ролята на бомби, които избухват по повърхността или във вътрешността на клетките на човешкия организъм, смущавайки естествените физиологични процеси, протичащи в тях.

В някои клетки е възможно да се увреди генетичният материал и те да мутират, а така възниква ракът. От пържени храни най-често се получава рак на лигавицата на стомаха. Не винаги и не при всеки, но опасността съществува.

Клетките имат защитни системи, обезвреждащи свободните радикали. Такива са системата на глутатйона, системата на vit Е и vit А. Но всяка защита понякога се пропуква. В случая резултатът е фатален.

За да се предпазите, трябва:

• Да се ограничи консумацията на пържени храни. Печените храни са за предпочитане.
• Ако се пържи нещо, това да става във фритюрник, за да се избегне прегряване на мазнината. Фритюрниците, чрез специална система за контрол, поддържат температурата на мазнината до 190° С. Установено е, че до тази температура процесите на липидна пероксидация, макар и да са налице, не са в степен застрашаваща силно здравето.
• Обикновеното олио трябва да се подменя веднага след първото пържене. Съществуват мазнини от различни растения, специално стабилизирани и пригодени за по-дълготрайна употреба във фритюрник. Освен по дългосрочност на употребата, тези мазнини имат и предимството да образуват по-малко свободни радикали.

•  

  Разделно хранене в съвременни условия

  * Методиката на д-р Хей издържа проверката на времето

  * Случаи, когато и най-полезната храна става ненужен баласт

  Концепцията на разделното хранене при съвременни условия за първи път е разработена от американския лекар д-р Харвард Хей. За да разбере здравословните си проблеми, той започнал да изследва химическия състав на човешкия организъм. Така той стигнал до извода, че той се състои от 20 процента киселини и 80 процента основи. На тази основа той построил своя дневен порцион, като се хранил главно с продукти, богати на въглехидрати и употребявал по-малко продукти, богати на белтъчини. И чудото не закъсняло – благодарение на тази методика д-р Хей напълно оздравял. Оттогава до днес неговата методика с успех се прилага и в наши дни от мнозина негови привърженици.

  Разделното хранене означава

  хармонично съчетаване на хранителните елементи.

  Разделението само по себе си не е сложно. Главното тук е да се консумират отделно продукти, богати на белтъчини и продукти, богати на въглехидрати. Пълното разделно хранене в съвременни условия е нереално. Но е необходимо да има известен ред в храненето.Това ще приведе в относителен ред храносмилателната система. Храните трябва хармонично да се съчетават и тогава органите на храносмилателната система няма да се пренапрягат при всекидневните закуски, обеди и вечери.

  Ако се проследи пътят на изядената храна по организма, могат да се видят грешките, които водят до нарушаване на храносмилането.

  Започва се от устата. Тук храната се раздробява от зъбите, смесва се със слюнката – това е първият храносмилателен сок. В слюнката се съдържа ферментът ПТИЛИН /АМИЛАЗА/, който разгражда сложният въглехидрат нишесте до декстрини. Ето защо, ако се дъвче дълго бял хляб, започва са се усеща сладък вкус.

  Нишестето най-често се съдържа в зърнените храни, тоест в хляба, картофите, макаронените изделия и ориза. Бързото и жадното поглъщане на храната

  нарушава процеса на храносмилане.

  Втората спирка е стомахът. Тук се преработват белтъчините, които в големи количества се срещат в продуктите от животински произход, например месото, рибата, сирената, яйцата. С помощта на солната киселина и фермента ПЕПСИН белтъчините се разграждат до по-прости съединения – полипептиди, малки, така наречени „строителни блокчета“.

  По мнението на д-р Хей нормалният процес на храносмилане се нарушава, ако се консумират едновременно по-големи количества белтъчини и въглехидрати, тъй като действието на храносмилателните ферменти се намалява. Обяснението на това е, че белтъкът способства образуването на солна киселина и пепсин, което на свой ред пречи на отделянето на амилаза от слюнката. Ако консумираме предимно въглехидрати, отделянето на стомашен сок значително се намалява, а действието на амилазата се запазва, с което въглехидратите се усвояват по-добре.

  Следствие от неправилно комбинираните храни са: киселини, нарушено храносмилане, подуване на корема, газове.

  Трета спирка е дванадесетопръстникът. Тук продължава по-нататъшното химическо смилане на белтъчините и въглехидратите с помощта на различни ферменти /ТРИПСИН, АМИЛАЗА и др./ и започва разграждането на мазнините с участието на фермента ЛИПАЗА и жлъчката.

  В този процес участва задстомашната жлеза, която се състои от два отдела. В единия от тях се изработва хормоните ИНСУЛИН и ГЛЮКОН, които при необходимост постъпват в кръвта и там регулират обмена на въглехидратите и мазнините. В другия отдел на храносмилателната жлеза се изработват храносмилателните ферменти ТРИПСИН, ХИМОТРИПСИН, АМИЛАЗА и ЛИПАЗА.

  За да могат сложните процеси на храносмилането да протичат без объркване,

  в никакъв случай не бива да се претрупва задстомашната жлеза. В противен случай дори и най-полезната храна може да стане ненужен баласт.. Забавеното и непълно храносмилане води до процеси на ферментация в червата. Несмлените частици от храна могат да се използват от чревната флора, а излишните газове водят до подуване на корема.

  Повърхността на тънките черва е покрита от милиони малки власинки, с помощта на които и под въздействието на чревния сок става окончателното превръщане на хранителните вещества в хранителни сокове, които се всмукват в кръвта и лимфата, а оттам попадат в черния дроб.

  Черният дроб може да се сравни с химична фабрика. Той преработва всички постъпващи вещества, даже и тези, от които организма не се нуждае, такива като например алкохола. За съжаление черният дроб не може да отпраща полученото назад. Затова вредните хранителни вещества, пристигнали заедно с полезните, стават баласт не само за цялата храносмилателна система, но и за черния дроб.